Първите космически бебета се връщат на Земята през 2027 г.
Амбициозният опит ще отговори на много въпроси, само че ще сложи и етични провокации
XXI век е времето на новата галактическа конкуренция. Велики сили като Съединени американски щати, Китай и Индия са в непрекъснато състезание за лидерското място в региона на нововъведенията в технологиите за проучване на Вселената.
Към момента астрономите са се съсредоточили да усъвършенстват технологии, посредством които да се основат добре работещи галактически кораби.
В желанието си да изобретят сигурен и безвреден междузвезден превоз обаче учените пропущат доста основна детайлност – там, където има хора, има и деен сексуален живот.
Няма по какъв начин да завладеем звездите, преди да осмислим и проучваме проблемите, отнасящи се до един от най-първичните и мощни инстинкти на хората в изискванията на изчезнала гравитация и неспирни бомбардировки от галактическа радиация.
С проучването на този неизпълним аспект от живота на хората в орбита се е заела нидерландската компания “Спейсборн Юнайтед ”. Целта ѝ е
да откри метод за зачеването на човешко бебе в Космоса
“Тъй като човечеството се трансформира в мултипланетарен тип, би трябвало да се научим да се възпроизвеждаме и отвън Земята ”, счита основателят и основен изпълнителен шеф на компанията доктор Егберд Еделброк.
Но основаването на дете оттатък земното кълбо може да бъде сериозен риск. Бременността би могла да пострада от всичко - от нездравословното влияние на галактическата радиация до евентуалните промени в структурното образуване на човешките ембриони в безтегловна среда.
Замисълът на доктор Еделброк и неговия екип е процесът на естествено забременяване в Космоса да бъде напълно пропуснат, защото от етична и здравна позиция това не е добра концепция. Затова учените стигат до заключението, че единственият различен вероятен вид е да се сътвори галактическо инвитро, което те назовават асистирана репродуктивна технология в Космоса (АРТИК).
С доста старания от “Спейсборн Юнайтед ” съумяват да конструират дребен дискообразен
инвитро развъдник за ембриони, в който има голям брой малко канали
На него в разнообразни камери се съхраняват сперматозоиди и яйцеклетки. Дискът се върти непрекъснато, с цел да симулира резултатите на земната гравитация.
На Марс - най-подходящата планета за създаване на човешка колония, силата на привличането е единствено 39% от тази на Земята. Все още не се знае дали това е задоволително за здравословното насърчаване на зародиши.
“Завъртайки този диск, ние сътворяваме изкуствена гравитация. Като направляваме скоростта на неговото придвижване, можем да тестваме разнообразни равнища на привличане. Да предположим, че открием, че безвредното развиване на ембриона изисква най-малко 62% гравитация. Това е основна информация за НАСА и Европейската галактическа организация ”, изяснява доктор Еделброк.
Космическият развъдник ще бъде изстрелян в земната орбита с ракета. Той ще се намира в резервоар, не по-голям от кутия за обувки. Когато устройството доближи мечтаното място, ще бъде даден старт на процеса на оплождането.
Ембрионите ще бъдат оставени да се развиват в продължение на 6 дни. След това ще бъдат криогенно замразени, с цел да се спре развиването им и да се подсигурява безвредното им връщане при навлизането на галактическия транспортен съд в земната атмосфера.
“По време на снижаването в кабината ще има голям брой земетресения и трептения. Тя ще бъде подложена на натиска на гравитационните сили на планетата ни. Не желаеме да изложим ембрионите на сходен стрес, по тази причина се постанова краткотрайно да ги замразим ”, разяснява доктор Еделброк.
След като кацнат на Земята, зачатъците ще бъдат прегледани, а по-късно вградени в утроби, с цел да бъдат износени до края на термина им.
Първите полови кафези, които ще се изпратят в Космоса, ще бъдат от мишки
От “Спейсборн Юнайтед ” се надяват това да се случи в края на 2024 година
Друг сериозен проблем, който екипът на Еделброк би трябвало да преодолее, е галактическата радиация, която може да провокира разновидности на ДНК и да усили риска от рак. За ембриона, чиито кафези се разделят бързо, този тип интервенция може да бъде пагубна.
В ниска околоземна орбита, като да вземем за пример на борда на Международната галактическа станция, равнищата на облъчване към момента са относително ниски, само че отново са по-високи от земните.
Астронавтите, които работят там, са изложени на над 10 пъти повече радиация от естественото. Устройството на “Спейсборн Юнайтед ” ще бъде обезопасено със пласт вода, с цел да се понижи излагането на радиация, само че няма да я отстрани изцяло.
Учените се надяват да усилят шанса за преживяемост на половите кафези, като тестват до каква степен мощна е естествената им резистентност към галактическото облъчване преди пращането им в орбита.
Ще бъде допустимо да се ревизира и в каква степен те могат да възстановят повредената си ДНК.
Д-р Еделброк и екипът му са създали проект за шест задачи, които би трябвало да бъдат изпълнени до края на десетилетието, с цел да стане допустимо зачеването в Космоса.
Първата, наречена “АРТИК тестов полет ”, беше завършена в края на август т.г., когато “Спейсборн Юнайтед ” тества функционалностите на инкубатора в орбита, само че без съществуването на биологичен материал на борда.
Втората - АРТИК I, която ще е следващата година, ще утвърди метода на инкубация и ще бъде техническа проява на забременяване на ранно ембрионално развиване при мишки в орбита.
При АРТИК II, която е планувана за 2025 година, се чака да бъде имплементирано сполучливото криогенно заледяване и връщане на мишите кафези на Земята, като преди този момент се усъвършенства моделът на инкубатора според резултатите от предходния опит.
Вече при назначената за 2026 година задача АРТИК III в орбита ще бъдат пратени човешки полови кафези, които ще бъдат подложени на безусловно същите процеси. Кулминацията на опитите ще бъде през 2027 година, когато от екипа на доктор Еделброк се надяват да върнат живи човешките зачатъци на Земята.
Ако опитът се окаже сполучлив, това ще е една дребна победа. Но пред компанията стои голямото
предизвикателство да отговори на множество морални и етични въпроси,
преди един от галактическите им ембриони да бъде вграден в сурогатна майка.
“Това е деликатна тематика. В последна сметка излагаме уязвими човешки кафези на заплахите в Космоса, за които те в никакъв случай не са били предопределени ”, споделя Еделброк.
Компанията декларира, че не възнамерява да организира опити с хора без съответното утвърждение и единодушие от способените органи и институции.
Въпреки това нашата цивилизация би трябвало да свикне с мисълта, че един ден хората ще се развъждат в Космоса по един или различен метод.
Александър Трайков
XXI век е времето на новата галактическа конкуренция. Велики сили като Съединени американски щати, Китай и Индия са в непрекъснато състезание за лидерското място в региона на нововъведенията в технологиите за проучване на Вселената.
Към момента астрономите са се съсредоточили да усъвършенстват технологии, посредством които да се основат добре работещи галактически кораби.
В желанието си да изобретят сигурен и безвреден междузвезден превоз обаче учените пропущат доста основна детайлност – там, където има хора, има и деен сексуален живот.
Няма по какъв начин да завладеем звездите, преди да осмислим и проучваме проблемите, отнасящи се до един от най-първичните и мощни инстинкти на хората в изискванията на изчезнала гравитация и неспирни бомбардировки от галактическа радиация.
С проучването на този неизпълним аспект от живота на хората в орбита се е заела нидерландската компания “Спейсборн Юнайтед ”. Целта ѝ е
да откри метод за зачеването на човешко бебе в Космоса
“Тъй като човечеството се трансформира в мултипланетарен тип, би трябвало да се научим да се възпроизвеждаме и отвън Земята ”, счита основателят и основен изпълнителен шеф на компанията доктор Егберд Еделброк.
Но основаването на дете оттатък земното кълбо може да бъде сериозен риск. Бременността би могла да пострада от всичко - от нездравословното влияние на галактическата радиация до евентуалните промени в структурното образуване на човешките ембриони в безтегловна среда.
Замисълът на доктор Еделброк и неговия екип е процесът на естествено забременяване в Космоса да бъде напълно пропуснат, защото от етична и здравна позиция това не е добра концепция. Затова учените стигат до заключението, че единственият различен вероятен вид е да се сътвори галактическо инвитро, което те назовават асистирана репродуктивна технология в Космоса (АРТИК).
С доста старания от “Спейсборн Юнайтед ” съумяват да конструират дребен дискообразен
инвитро развъдник за ембриони, в който има голям брой малко канали
На него в разнообразни камери се съхраняват сперматозоиди и яйцеклетки. Дискът се върти непрекъснато, с цел да симулира резултатите на земната гравитация.
На Марс - най-подходящата планета за създаване на човешка колония, силата на привличането е единствено 39% от тази на Земята. Все още не се знае дали това е задоволително за здравословното насърчаване на зародиши.
“Завъртайки този диск, ние сътворяваме изкуствена гравитация. Като направляваме скоростта на неговото придвижване, можем да тестваме разнообразни равнища на привличане. Да предположим, че открием, че безвредното развиване на ембриона изисква най-малко 62% гравитация. Това е основна информация за НАСА и Европейската галактическа организация ”, изяснява доктор Еделброк.
Космическият развъдник ще бъде изстрелян в земната орбита с ракета. Той ще се намира в резервоар, не по-голям от кутия за обувки. Когато устройството доближи мечтаното място, ще бъде даден старт на процеса на оплождането.
Ембрионите ще бъдат оставени да се развиват в продължение на 6 дни. След това ще бъдат криогенно замразени, с цел да се спре развиването им и да се подсигурява безвредното им връщане при навлизането на галактическия транспортен съд в земната атмосфера.
“По време на снижаването в кабината ще има голям брой земетресения и трептения. Тя ще бъде подложена на натиска на гравитационните сили на планетата ни. Не желаеме да изложим ембрионите на сходен стрес, по тази причина се постанова краткотрайно да ги замразим ”, разяснява доктор Еделброк.
След като кацнат на Земята, зачатъците ще бъдат прегледани, а по-късно вградени в утроби, с цел да бъдат износени до края на термина им.
Първите полови кафези, които ще се изпратят в Космоса, ще бъдат от мишки
От “Спейсборн Юнайтед ” се надяват това да се случи в края на 2024 година
Друг сериозен проблем, който екипът на Еделброк би трябвало да преодолее, е галактическата радиация, която може да провокира разновидности на ДНК и да усили риска от рак. За ембриона, чиито кафези се разделят бързо, този тип интервенция може да бъде пагубна.
В ниска околоземна орбита, като да вземем за пример на борда на Международната галактическа станция, равнищата на облъчване към момента са относително ниски, само че отново са по-високи от земните.
Астронавтите, които работят там, са изложени на над 10 пъти повече радиация от естественото. Устройството на “Спейсборн Юнайтед ” ще бъде обезопасено със пласт вода, с цел да се понижи излагането на радиация, само че няма да я отстрани изцяло.
Учените се надяват да усилят шанса за преживяемост на половите кафези, като тестват до каква степен мощна е естествената им резистентност към галактическото облъчване преди пращането им в орбита.
Ще бъде допустимо да се ревизира и в каква степен те могат да възстановят повредената си ДНК.
Д-р Еделброк и екипът му са създали проект за шест задачи, които би трябвало да бъдат изпълнени до края на десетилетието, с цел да стане допустимо зачеването в Космоса.
Първата, наречена “АРТИК тестов полет ”, беше завършена в края на август т.г., когато “Спейсборн Юнайтед ” тества функционалностите на инкубатора в орбита, само че без съществуването на биологичен материал на борда.
Втората - АРТИК I, която ще е следващата година, ще утвърди метода на инкубация и ще бъде техническа проява на забременяване на ранно ембрионално развиване при мишки в орбита.
При АРТИК II, която е планувана за 2025 година, се чака да бъде имплементирано сполучливото криогенно заледяване и връщане на мишите кафези на Земята, като преди този момент се усъвършенства моделът на инкубатора според резултатите от предходния опит.
Вече при назначената за 2026 година задача АРТИК III в орбита ще бъдат пратени човешки полови кафези, които ще бъдат подложени на безусловно същите процеси. Кулминацията на опитите ще бъде през 2027 година, когато от екипа на доктор Еделброк се надяват да върнат живи човешките зачатъци на Земята.
Ако опитът се окаже сполучлив, това ще е една дребна победа. Но пред компанията стои голямото
предизвикателство да отговори на множество морални и етични въпроси,
преди един от галактическите им ембриони да бъде вграден в сурогатна майка.
“Това е деликатна тематика. В последна сметка излагаме уязвими човешки кафези на заплахите в Космоса, за които те в никакъв случай не са били предопределени ”, споделя Еделброк.
Компанията декларира, че не възнамерява да организира опити с хора без съответното утвърждение и единодушие от способените органи и институции.
Въпреки това нашата цивилизация би трябвало да свикне с мисълта, че един ден хората ще се развъждат в Космоса по един или различен метод.
Александър Трайков
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ